Нравствената дисциплина и спазването на определени правила на отношение към себе си и заобикалящите ни е фундаментално за практиката по йога! Фундаментално е защото чрез тяхното спазване се изгражда една стабилна основа, над която се надграждат останалите степени. Тук за разлика от Християнската традиция няма "грях", т.е. неспазването на тези принципи не води до греховност и евентуалното чуство на вина. Принципите на Яма и Нияма трябва да бъдат разглеждани по-скоро като набор от правила за съхраняване на жизнената енергия и начин за успокояване на колебанията на ума. Във следващите редове тези принципи ще бъдат разгледани подробно.

Яма - набор от принципи за обществено поведение

1. Ахимса - химса означава насилие и съответно ахимса е неговата противоположност - ненасилие. Най-важният принцип в йога, а и във всички източни традиции. Има се предвид ненасилие в мисли, думи и дела. Ще започнем разглеждането от ненасилието в действията. Най-директното приложение на този принцип е "Не убивай" или ненасилие към всички форми на живот! Ненавреждането е следваща стъпка в овладяването на този принцип. Като тук се има предвид както другите, така и за самите нас. Конкретно в нашето ежедневие нарушение на този принцип има когато - отглеждаме цветя и не ги поливаме редовно, отглеждането на животно в клетка е насилие, недостатъчната консумация на вода е насилие над тялото, преяждането е насилие над тялото, ходенето с високи токчета и тесни обувки, които деформират ходилото е насилие над тялото. Да убиеш муха, защото те дразни е насилие над тялото. Да убиеш пчела, която е влязла в автомобила през отворения прозорец, защото може да те ужили, е насилие. Ненасилието в речта - това е основно въздържането от псувни, цинизми, обиди, клевети, интриганство и въобще всякъкъв вид изразяване на агресия чрез речта, включително и повишаването на тон е нарушение на ахимса. И накрая е много важно да се подчертае, че отсъствието на насилие и агресия в мислите е предпоставка за отсъствието му в думите и делата. Идеята е не да подтискаме агресията, а въобще да нямаме агресия и желание за навреждане на другите или на себе си. Отсъствие на насилие в мислите ни.

 2 . Сатя - истинност не само в речта, но и в мисленето и поведението. Това означава ангажимент за правдивост във всяка една област на вътрешния и външния живот.

3. Астея - некрадене - не само като действие, но в мислите и желанията. С други думи, умът трябва да бъде свободен от ниските желания и склонност за присвояване на чуждо имущество, идеи, интелектуален труд. Кражба е и когато крадем от времето на другите.

4.Апариграха – непривързаност към вещи, обстановка, хора, идеи.
Води до много желания и амбиции, а след това и до недоволство и разочарования. Опасения от притежаваното от нас. Води до Свобода.


5 . Брахмачария - контрол върху всички чувствени наклонности, перфектно запазване на физическата и умствена енергия. Този принцип може най-точно да бъде обяснен с думите "Умереност във всичко". Когато ти е вкусно - не преяждай, когато ти е сладко - не препивай... умереност дори и в чувствените желания и страсти. Когато практикуващият е умерен във всички аспекти на своя живот, тогава успехът идва. Енергията трябва внимателно да направлява нагоре и тя никога не трябва да се движи надолу. 


6 . Кшама - опрощение на вината и други недостатъци. Когато духовна практика причинява никаква вреда или обида, престъпление или  жажда за отмъщение. Трябва да се отговори на злото с добро, а не обратното. Неподходящ израз на недоволство или желание да постигне възмездие над обида.


7 . Дхрити - търпение и постоянство при всички обстоятелства. Практикуващият трябва да развие силата да издържа неблагоприятните условия на живот и всички трудности и притеснения по пътя на своя напредък. Той никога не трябва да пада духом, да се поддава на тревога и безпокойство или да се чуства объркан в каквато и да е ситуация, а неотклонно да се движи по избрания път.


8. Дайя - състрадание към всички хора и други същества, изпаднали в беда. Има се предвид изразяване на съчутвие, оказване на съдействие и помощ на хора и други същества, жертва на бедствия или други житейски несгоди. Практикуващият е длъжен да възпитава в себе си готовност да служи на другите, воден от разбирането за взаимната свързаност на всички живи същества.


9. Арджава - простота (непретенциозност) в живота. В поведението на практикуващия не бива да има изкуственост, двуличие и неискреност. Следва да се води прост (обикновен) живот без пищност и великолепие в храната, дрехите и жилището. Външният живот трябва да бъде правдиво отражение на вътрешния. Практикуващият не трябва да представя себе си за някой, който всъщност не е. Не трябва да претендира за степени, знания и компетентности, които не притежава. Както и да обещава неща, които не може да изпълни.


10 . Mitahara - Строга регулация на храната. Действията на практикуващия трябва винаги да са водени от разбирането, че храната е предназначена да поддържа и храни тялото, а не за доставяне на кулинарни и вкусови удоволствия. Практикуващият трябва да култивира в себе си навици, да приема здравословна храна в нужното количество и правилното време.